Ключовите думи, които въвежда Петър Къчев в историята на съвременното ни изкуство са "Групата на Врачанските художници" и известното поколение от 80 - те години на миналия век у нас, което се наложи преди всичко със своето авангардно мислене и новите технически похвати. Това е поколението, което даде обективни духовни придобивки на нацията. Към това поколение се числи и Петър Къчев, макар че той има и свое твърде ярко и артистично битие.

Петър Янкулов Къчев е роден на 31 декември 1950 г. във Враца. През 1970 г. завършва Художествената гимназия в София и е приет във ВТУ "Кирил и Методий", където завършва специалността "графика" при проф. Николай Хаджитанев. След завършването на висшето си образование Петър Къчев се установява трайно в родния си град и вече три десетилетия живее, работи и твори тук.
В началото на творческия път се отдава изцяло на графиката. Той показва сериозни възможности и като много добър майстор на рисунката прилага това си умение в най-различни художествени графични техники - офорт, суха игла, акватинта, литография. Но онова, което завладява постепенно Петър Къчев, е живописта, а след тежкото заболяване художникът окончателно заменя резеца с четката.
В живописните си работи Петър Къчев привнася в много отношения онова свое пространствено мислене, което отличава работите му в графиката - подчертаният рационализъм и онази многоплановост на композицията, които изискват от публиката мисъл и интелигентност
Независимо дали картините на Петър Къчев имат митологизирано, или популяризирано съдържание, те носят най-различни състояния и значения, които в по-голяма, или в по-малка степен са познати на зрителя. Чрез тях художникът се стреми не да се дистанцира от него, а да постигне необходимия диалог по пътя на видимостта и скритите съдържателни пластове. В картините на Къчев неизбежната човешка раздвоеност получава своеобразен художествен еквивалент. Той реализира най-често своя замисъл чрез средствата на метафората и иронията. В картините му сложно се преплитат хумор, лиризъм и трагизъм в присъствието на една остра реалистична наблюдателност и фантастичност. Тези елементи позволяват на автора да изрази вечното неравновесие, което съществува между физическото и духовното начало. Героите на Петър Къчев са едновременно възвишени и при това твърде смешни. Жестовете им са тържествено-ритуални, но те често стъпват с боси нозе по земята. Нарисувани обикновено в един твърде изчистен силует, те създават усещане за непосредственост и простота. Голяма част от картините носят елементите на стилизацията, която съответства на гротесктното. Формите и обема се открояват силуетно обикновено върху еднотонния чист фон. Това, че са противиположни на живописното начало в никакъв случай не ги прави по-малко значими. По-важно е да кажем тук, че Петър Къчев като човек и художник е неотделим от атмосферата и културата на нашия град - старинен и жизнено млад, а и твърде приказен според собствените му представи. Тук художникът е познал всичко онова, което формира една личност и остава следа за цял живот. Всичко съществено се е случило тук. Врачанският пейзаж е осветил чувствата му. Съгражданите са дали образ на идеите му, на представите за нещата и ценностите на този свят. Тук е срещнал другарите си по съдба в изкуството и спътниците по житейския друм. Затова не е случаен фактът, че толкова много картини на Петър Къчев са населени с познати личности и символи, свързани с Враца - старата часовникова кула, бившата сграда на Клуба на дейците на културата, старата Врачаска жп гара, елегантните Орозови файтони и феноменалните врачански скали, които в неговите творби сякаш са неподвластни на гравитация. От всички картини в изложбата струи някакъв неизразим епос. В една от картините му виждаме българина, който се отправя по пътищата към Европа, яхнал своята тратонета и единственият му багаж е българският национален флаг и подчертаният му оптимизъм - може би върви към по-добро! В друга картина великите герои на Сервантес Дон Кихот и Санчо Панса щурмуват пак вятърни мелници, шествайки в една българска действителност.
Възприемам човека и художника Петър Къчев като един постоянно мечтаещ, романтично реещ се пластичен дух с неспокойно и неукротимо въображение, заредено с вътрешен динамизъм и енергия. І

Виктор Борисов