Общи сведения
Територията на ПП "Врачански Балкан" се отличава с предпланински, нископланински до среднопланински характер на релефа. Билото на Врачанска планина е широко и неориентирано. Реките Лева, Черна и Златарица разделят планината на три дяла - Стрешерски (северозападен), Базовски (източен) и Беглички (югозападен).
Най-обширен е Бегличкият дял с най-високия връх на Врачанска планина - Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила.

Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила.
Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх.
Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалния феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял - Ритлите.
Най-високата точка в Природния парк е връх Бегличка могила (1481,7 м).
Разпределението на дървопроизводителната площ по надморска височина е сравнително равномерно в диапазона от 150 до 1300 м н.в.

 Местонахождение
Територията на ПП "Врачански Балкан" се намира в Северозападна България като обхваща части от 2 области и 5 общини, в рамките на които са включени 20 землища, както следва: област Софийска, община Своге, землищата на с. Оплетня, с. Миланово, с. Дружево; област Монтана, община Вършец, землищата на с. Горна Бела Речка, с. Долна Бела Речка, с. Горно Озирово, с. Долно Озирово, с. Стояново; община Криводол, землищата на с. Главаци, с. Краводер; община Враца, землищата на с. Бели Извор, гр. Враца, с. Лютаджик, с. Згориград, с. Паволче, с. Челопек; община Мездра, землищата на с. Лютиброд, с. Зверино, с. Елисейна и с. Очин дол.
В горско-стопанско отношение територията на Парка попада в РУГ София и РУГ Берковица като включва части от земите на ДЛ "Своге", ДЛ "Берковица", ДЛ "Враца" и ДЛ "Мездра".

Географско положение
В ПП "Врачански Балкан" е включена голяма част от територията на Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига. На юг за граница на планината служи Искърския пролом, на запад - Дружевската седловина. Планината има направление северозапад-югоизток. Дълга е около 30 км и широка 10-15 км.

Релеф
Територията на ПП "Врачански Балкан" се отличава с предпланински, нископланински до среднопланински характер на релефа. Билото на Врачанска планина е широко и неориентирано. Реките Лева, Черна и Златарица разделят планината на три дяла - Стрешерски (северозападен), Базовски (източен) и Беглички (югозападен).
Най-обширен е Бегличкият дял с най-високия връх на Врачанска планина - Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила.
Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила.
Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх.
Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалния феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял - Ритлите.
Най-високата точка в Природния парк е връх Бегличка могила (1481,7 м).
Разпределението на дървопроизводителната площ по надморска височина е сравнително равномерно в диапазона от 150 до 1300 м н.в.

Хидроложки условия
Хидроложките условия в ПП "Врачански Балкан" са тясно свързани с варовиковия строеж на планината и карстообразуващите процеси. Целогодишен отток имат реките Лева, Черна и Златица. Врачанска планина е известна с многобройните си извори, много от които нямат постоянен дебит и се влияят от дъждовете и топенето на снеговете. При тихи дъждове повърхностния отток е малък и се просмуква в карстовия терен. При поройни дъждове и вследствие големия наклон на терена, повърхностният отток нараства многократно, като максимумът му е през март-юни.
Река Лева води началото си от изворите на Меднишки дол-Кюлтина падина, след това продължава в дълбоко и тясно корито под Боров камък, образува висок над 30 м водопад, пресъхнал в последните засушливи години и след това навлиза в Згориградското долинно разширение, където се захранва от р. Гладна, Варовишки и Ръжени дол. Пресичайки варовиковите пластове в местността "Вратцата", реката е прорязала живописно ждрело.
Водосборът на река Черна обхваща склоновете под върховете Стрешеро, Пешка, Пършевица, Соколо, Добралин. Най-големият приток на река Черна в граничите на парка е Глухарка. Дебитът на реката се поддържа и от множество долове, които обаче не всички са с постоянно течаща вода. По-значителни са Голяк, Каменити, Пешки, Завоя, Малата река, Кладнишки, Вало, Широката падина и Броснички дол.
В южната част на парка по-големи водни течения са р. Златица и Очиндолска река, а по-големи долове са Бялата вода, Селски, Червени и Ослански, Чавов и Ленашки, Радомиров, Затворска падина и Дурстов дол, Козлодерско дере, Орленишки дол. В югоизточната част се намират Ключни дол и историческия Рашов дол. В югозападната част на парка по-значителни долове са Коритски дол и Бръздилова падина, Средни дол, Мушатски дол, а на запад границата минава по р. Пробойница.
Водосборът на Бяла река, преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък.
Северните склонове на Врачанска планина захранват водосбора на р. Въртешница чрез доловете Крива падина, Русинов дол, Пчеларски дол, Манастирски дол, Суходол, Дълбоката падина, Бутов дол.
На територията на Природния парк са известни 176 повърхностни водопада с височина повече от два метра и наклон на пада над 45о. По-големи водопади са: Скакля - 141 м (най-висок в страната), Шопката - 77 м, Боров камък - 66 м, Женската вода - 45 м и др. По-малки, но интересни водопади са Бигоро над с. Зверино, Малък Крушовски водопад под вр. Околчица. Първият е единственият, който е по-широк (10 м), отколкото висок (7 м). От всички известни водопади, само седемнадесет са с постоянно течаща вода, между които са Женската вода, Чеелецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти и Гарванешки водопад.
Високата, платовидна част на Врачанския Балкан в обсега на среднотриаските доломити и малмските и аптеки варовици представлява типично карстово плато. В него са развити всички повърхностни и подземни карстови форми, които отвеждат водите към множество карстови извори в подножието на планината. За района е характерно етажно разположение на канално-галерийната подземна хидрографска мрежа, като отделните етажи се свързват с вертикални кладенци и прагове и преминават от едно пластово ниво в друго.
Като цяло Врачанският Балкан се характеризира с открит карст, почти без повърхностен отток, който отвежда по подземни канално-галерийни системи водите в карстовите извори в подножието на планината. Водата не е защитена от пряко замърсяване, като замърсяването на стотиците въртопи, валози, понори и пропасти води до директно замърсяване на изворите.

Геоложки строеж
Врачанският Балкан в тектонски смисъл се възприема като отделен блок от голямата Берковска блок-антиклинорийна структура. В северната си част пластовете на скалните формации на триаса, юрата и долната креда оформят една голяма флексурна гънка – врачанска флексура..
Най-старите скали, участващи в строежа на Врачанския блок са така наречената "диабаз-филитоидна формация", представена от пясъчници, грауваки, аргилити, филити, диабази и диабазови туфи. Преди карбона се внедряват гранодиорити. Върху денудираната им повърхност следват отложенията на горния карбон (стефана). В основата си те започват с конгломерати, пясъчници и аргилити с въглищни чернилки, а нагоре се заменят от груби конгломерати и пясъчници, предимно с червен цвят. Следват пермските червени брекчи, конгломерати, пясъчници и аргилити. Към младия палеозой се отнасят и разкритите на няколко места вулканити. Максималната мощност на младопалеозойските седименти е около 1500 метра.
Следват отложенията на триаса, представени от пясъчници, алевролити и аргилити, песъкливо-варовити и мергелни скали, варовици, доломитни варовици или варовити доломити, карбонатни брекчи и конгломерати, червени, розови и виолетови мергели, глинести доломити и отделни пластове варовици.
Долната юра е представена от континентално-въгленосни отложения, кварцити и песъкливи варовици. Средната юра се изгражда от алевролитно-глинести скали, песъкливи варовици, а на места от брекчи и конгломерати. Максималната дебелина на долно-средноюрските отложения е около 240 м. Горната юра следва с ясна литоложка граница. Представена е от дебелопластови или масивни варовици. Без прекъсване в седиментацията започва долната креда с бели, масивни варовици. Общата дебелина на седиментите на горната юра и долната креда надминава 3000 м.
Кватернерните образувания - делувий, речни тераси, наносни конуси, бигорни тераси и други, са развити на много места.
По-голямата част от територията на ПП "Врачански Балкан" е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани във всички посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето. Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат огромни площи. Мощността на варовиците е около 1300 м. В границите на парка се намират едни от най-интересните пещери и пропасти. Пещерите спадат към природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворена в продължение на милиони години.

Климатични условия
Според класификацията на Събев-Станев (Климатични райони на България и техният климат, 1963), ПП "Врачански балкан" попада в Европейско-континенталната климатична област – Умерено-континентална климатична подобласт, Предпланински и Нископланински климатичен район и Планински климатичен район (среднопланинска част).
Значителните разлики в климатичните условия в различните части на парка се дължат главно на голямата разлика в надморската височина и особеностите на релефа. В предпланински климатичен район попада 80% от дървопроизводителната площ на ПП "Врачански Балкан". В средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (централна част) попада 5%, а в планинския климатичен район (среднопланинска част) 15% от дървопроизводителната площ на парка.

Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (централна част)
В този климатичен район попада малка част от природния парк (част от ДЛ Берковица). Вегетационният период в този климатичен район продължава около 8 месеца, а периода на усилена вегетация - 6 месеца.
Снежната покривка е сравнително неустойчива, пролетта настъпва сравнително рано. Пролетните мразове са често явление до средата на април. Лятото е малко по-хладно от това на районите в северната част на Дунавската равнина. Летните валежи в по-голямата част на района надвишават 200-220 мм, поради влиянието на Стара планина и хълмистия терен. Засушавания има през август и септември.
Характерно за този район е общото увеличение на валежите под влияние на близостта на Старопланинската верига, оттам и по-благоприятните условия за овлажняване на почвата през топлата част на годината.

Предпланински климатичен район (централна част)
В този климатичен район попада по-голямата част на парка. Районът обхваща хълмистите и предпланински места непосредствено пред Стара планина от 350 до 1000 м н.в. Климатичните условия в този район се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологични показатели, поради преобладаването на пресечен терен, наличието на ниски предпланински ридове и дълбоко врязани речни долини.
Зимата в този район е студена. Средната температура през януари се движи от -1,5°С до -3,5°С. Най-ниските температури на въздуха през зимата се движат около -17°С и -19°С, като в отделни случаи достигат до -30 / -35°С. Снежната покривка е по-устойчива, поради по-големите количества валежи. В ниските части на района тя е с продължителност 50-60 дни, а в по-високите 80-100 дни. Дебелината й е 40-50 см. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото не е горещо. Летните валежи се колебаят в зависимост от надморската височина от 220 до 350 мм.
Продължителността на вегетационният период е 7,5 месеца, а периода на усилена вегетация (температура на въздуха над 10°С) продължава 5,6 месеца.
Годишните валежни количества са между 700 и 1000 мм. Сравнително високата годишна сума на валежите и невисоките температури обуславят по-високата въздушна влажност, както и добрите условия за формиране на дървесна растителност.

Планински климатичен район (среднопланинска част)
Планински климатичен район заема 15% от дървопроизводителната площта на парка. Зимата в този район е студена, средните денонощни температури са от -3оС до -7оС. Въпреки това абсолютните минимални температури не са много ниски, защото в района липсват условия за инверсии. Снежната покривка е стабилна. През февруари достига до 60 см, а понякога и по-голяма дебелина. Задържа се 4-5 месеца.
Периодът на усилена вегетация е продължителност 140 дни (4,5 месеца) за най-ниските части на района и 120 дни (4 месеца) за частите с надморска височина над 1200 м.
Пролетта е къса и студена. Активният вегетационен период започва чак през началото на май. Лятото е хладно и е с много валежи. Средната денонощна температура е от 10°С до 16°С.
Засушаванията са рядкост, а максималните температури не надхвърлят 22-31°С.
Характерна особеност за климата в планинския район са честите и силни ветрове. Те са особено подчертани по билата и откритите места.
Като цяло климатът в ПП "Врачански Балкан" се влияе от особеностите на релефа и надморската височина. Средната годишна температура е 7°С, а най-ниските температури не падат под -20°С. Въздушните маси обикновено се движат от северозапад и запад и по-рядко от североизток. Понякога в ранна пролет и късна есен от юг ветровете прехвърлят билото на планината и дават фьонов ефект над Враца и Врачанското поле. Понякога при бързото настаняване на студени въздушни маси от северозапад и рязкото издигане на топъл въздух покрай отвесните склонове се развиват силни бури и градушки. Ветровете са подчинени на основните въздушни маси, конто минават над страната (към 65% от северозапад). Слабо е изразен местният планински вятър. Във вечерните часове той се чувства над Врачанското поле и по долините на реките. Характерни за Врачанското поле са честите гъсти мъгли, докато в планината, те са по-редки и краткотрайни.

Почви
Почвеното разнообразие в ПП "Врачански Балкан" се обуславя от факта, че парка попада в три горскорастителни пояси (предпланински, нископланински и среднопланински), което от своя страна е свързано с голяма разлика в надморската височина. Значение има и голямото разнообразие на релефа. Преобладават следните основни типове почви: кафяви горски – 7531,6 ха (44,8%), хумусно-карбонатни – 3871,7 ха (23,0%), сиви горски – 5355,5 ха (31,9%) от дървопроизводителната площ.
Данни за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове е дадена в Таблица № 4.
Силно пресечения терен, припечните изложения, големите наклони, пашата и други фактори са създали условия за развитие на ерозионни процеси на територията на ПП "Врачански Балкан". Общо от ерозия са засегнати 2136,6 ха (9,6%).

Растителност
Според класификационната схема на типовете горски месторастения, територията на ПП "Врачански Балкан" попада в Мизийска горскорастителна област (М), подобласт Северна България. Във вертикално отношение горите са разположени в два пояса - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.) и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м н.в.). От своя страна те са разделени съответно на три и два подпояса.
Посочените диапазони на поясите и подпоясите във вертикално отношение не са строго фиксирани и в отделни случаи границите може да варират +/-100 м.
M-І - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
M-I-1 - Подпояс на заливните и крайречни гори (0-600 м н.в)
Този подпояс заема 0,2% от общата дървопроизводителна площ. Растителността е представена от създадени тополови и акациеви култури.
M-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.)
Заема 2,7% от дървопроизводителната площ на парка. Сегашният състав на дървесната растителност е предимно от чисти и смесени издънкови насаждения от цер, благун, зимен дъб, келяв габър, мъждрян, акация, сребролистна липа, както и култури от червен дъб, черен бор и тополи.
В оптималния бъдещ състав се предвижда завишаване участието на смесени насаждения от благун, цер, акация и сребролистна липа и намаляване участието на иглолистните.
M-I-3 - Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м н.в.)
Този пояс обхваща 14,0% от дървопроизводителната площ на парка. Срещат се предимно чисти и смесени издънкови насаждения на благун, зимен дъб, цер, келяв габър, мъждрян, бук, благун и липа.
Целевият състав предвижда запазване на естествената растителност и дори по-широко участие на зимния дъб в бъдещите насаждения, където ще се внасят до две десети сребролистна липа и единично планински ясен, шестил, явор като спътници. Създаване на иглолистни култури не се предвижда. Създадените култури от бял бор и черен бор ще бъдат подменени с широколистни видове.
М-ІІ - Среден планински пояс на бук и иглолистни (600-1800 м н.в.)
М-ІІ-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
Той заема 30,3% от дървопроизводителната площ на парка.
Естествената растителност е представена от издънкови насаждения с преобладание на дъбовете - зимен дъб, благун и цер келяв габър в по-ниските части и чисти и смесени насаждения от бук с участие на явор, габър, зимен дъб и други, върху богати и добре овлажнени кафяви почви. В подпояса са създадени и иглолистни култури от бял бор.
Целевият състав предвижда запазване на съществуващите дървесни видове (дъбове и бук) и създаване на култури от зимен дъб, цер, благун и сребролистна липа.
М-ІІ-2 - Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
Заема 17,7% от дървопроизводителната площ на парка, като естествената растителност в този подпояс е представена от семенни, предимно чисти букови насаждения. В смесените насаждения участвува бук, ела и смърч.
Създадените култури са предимно от смърч и бял бор. В техния състав трайно се е настанил по естествен път букът, като заема 2-4 десети. Това показва, че не е уместна замяната му с иглолистни.

Характеристика на горския фонд
По заповед за обявяване общата площ на ПП "Врачански Балкан" е 30129,9 ха, от която: горски фонд 18575,8 ха, селскостопански фонд 7573,4 ха, гори в селскостопанския фонд 167,5 ха, бивш държавен пасищно-фуражен фонд 1795,8 ха и защитени природни обекти, запазващи своя статут 2017,4 ха.
При направените проучвания във връзка с изготвянето на паркоустройствен проект на ПП "Врачански Балкан" се установи, че общата площ на обекта е 28844,8 ха, от която 20733,4 ха горски фонд и 8111,4 ха селскостопански фонд. В селскостопанския фонд са включени 8051,2 ха по кадастрални номера, включително бившия пасищно-фуражен фонд и 60,2 ха гори на собствени земи на бившите АПК.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
По своето предназначение цялата територията на ПП "Врачански Балкан" е в категорията на групата гори със защитни, рекреационни и други функции и гори в защитени територии. В общата площ са включени изцяло горите и голите горски площи от горския фонд, предоставения горски фонд и горските поляни (20733,4 ха) и само устроените гори в селско-стопанския фонд (1564,1 ха)."Мездра" от групата с дървопроизводителни и средообразуващи функции към групата гори ЗРЗТ, в рамките на ПП "Врачански Балкан", не е целесъобразно да се съпоставя и анализира проведената стопанска дейност спрямо предвижданията на лесоустройствените проекти. Прекатегоризацията води до промяна на стопанската цел след 1989 г., а с това и до чувствителни изменения в обема и характера на горскостопанските мероприятия.
Паркоустройственият проект от 1995 г. на ПП "Врачански Балкан" предвижда в границите на горския фонд ландшафтни възобновителни и формировъчни сечи на площ от 4264,6 ха и залесителни мероприятия на обща площ от 330,3 ха. По дървесни видове с най-голямо площно участие е цера (91,8 ха), следван от айлант (54,8 ха), сребролистна липа (43,2 ха), благун (45,9 ха), зимен дъб (33,7 ха) и бук (15,3 ха).
В границите на селскостопанския фонд предвидени селекционни сечи в широколистни и смесени култури, определени за семенни бази, на площ от 29,7 ха.

Санитарно състояние на гората
Оценката за екологичното състояние на дървесната растителност в ПП "Врачански Балкан" е направена на основа на проведените теренни наблюдения, събрани проби и материали и лаборатории анализи.
Видовият състав на патогенните гъби и насекомни вредители при широколистните дървесни видове е такъв, че със сигурност може да се твърди, че биотичния фактор не е първопричина за влошаващото се състояние. Най-често се среща крастата по листата на цера (род Dryomyia). Сравнително често се срещат различните видове шикалкотворки (Cynips, Diplolepis). От листогризещите насекоми характерни за района са дъбовата листоврътка и малката педомерка. Единично беше наблюдавано скелетиране на дъбовите листа от дъбовата листна бълха. От гъбните заболявания най-често срещано е сърцевинното гниене, причинено от на дъбовата прахан (Phelinus). Появата на суховършие е важен диагностичен признак за заболяването. Болестта се проявява най-масово при издънковия дъб след 45-50 години.
При иглолистните култури се наблюдават големи различия в здравословното състояние. Докато при смърчовите култури и голяма част от черборовите култури съществува относително равновесие, при бялборовите култури, създадени при надморска височина около 400-600 м и по-бедни месторастения, през 1994 год. настъпи рязко влошаване. Направеното допълнително лесопатологично обследване показа масово нападение от големия горски градинар (Blastophagus piniperda). Такива масови нападения са резултат от дълготрайни засушавания и отслабване на защитните функции на дървото. Освен големия горски градинар в по-малки размери се установиха: боров черен сечко (Monachamus sp.), сив боров хоботник (Brachydenes incanus), борова шикалчица (Cecidomya brachyntena), въшката на Льови, от гъбните болести - Cenangium abietis, Lophodermium pinastri.
Здравословното състояние в парка е с тенденция към влошаванеq като само 35% от дървостоите са в много добро състояние. В най-критично състояние от широколистните видове е издънковия зимен дъб, който на възраст над 40 години страда от сърцевинно гниене, листогризещи и вторични насекомни вредители. От иглолистните най-големи поражения има върху бялборовите култури, създадени върху по-бедни месторастения при надморска височина 400-600 м.
Проблем е състоянието на почвите в близост до обогатителното предприятие в Елисейна. Замърсяването с тежки метали е тревожно, наблюдава се повишено съдържание на олово, мед и цинк до 40 см дълбочина, начален процес на вкисляване на почвите, въпреки алкалния характер на основната скала.
Лесопатологичното обследване показа, че в повечето случаи биотичният фактор не е от решаващо значение за влошаването на здравословното състояние на горите. Например, някои бялборови култури, в които насекомните вредители са основна причина за загиване, са били физиологично отслабнали поради неблагоприятните климатични условия и неизведени отгледни сечи.

Странични ползвания
От страничните ползвания най-съществено стопанско-икономическо значение има пашата. Паша в горския фонд се допуска само в случаите, когато няма да окаже неблагоприятно влияние върху развитието и възпроизводството на генетичния фонд, не води до замърсяване на санитарно-охранителните зони, защитените природни обекти, централните части на туристически комплекси.
Паркоустройственият проект предвижда паша на следните територии от горския фонд: 9915,4 ха разрешена площ за паша на едър или дребен добитък и 125,2 ха разрешена площ за паша само на дребен добитък; 4518,8 ха площ за ограничена паша на едър или дребен добитък и 37,0 ха площ за ограничена паша само на дребен добитък. На територии от горския фонд могат да пашуват общо 6464 бр. едър добитък или 33826 бр. дребен добитък и 332 бр. само дребен добитък.
На териториите на горите от селскостопански фонд проекта предвижда: 520,0 ха разрешена площ за паша на едър или дребен добитък и 7,6 ха разрешена площ за паша само на дребен добитък; 941,0 ха площ за ограничена плаша на едър или дребен добитък. На териториите на горите ССФ могат да пашуват общо 600 бр. едър добитък или 3183 бр. дребен добитък и 19 бр. само дребен добитък.
Паша на кози се разрешава само в горите за рекострукция, горските пасища и горите на селскостопанския фонд.

Видове от "Червената книга"
На територията на Врачанска планина са установени повече от 700 вида висши растения, или около 1/5 от флората на България. В ПП "Врачански Балкан" са установени 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации – 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. Редица от съобществата в планината са редки или показват отклонения от описаните за други райони в страната. Особен интерес представляват формациите на видове от "Червена книга на НР България", каквито са: Келереров центрантус (Centranthus kellereri (Stoj.,Stef. et Georg.) Stoj. et Stef.), Казашка хвойна (Juniperus sabina L.) и Алпийско плюскавиче (Silene alpina (Lam.) Thomas.).

Списък на редките, застрашени и защитени растения, установени на територията на ПП "Врачански Балкан":
Amarillidaceae
Galantus nivalis L. - Снежно кокиче (застрашен вид, защитен)
Apiaceae
Angelica pancicii Vand. - Панчичиева пищялка (рядък вид)
Вирleurum longifolium L. - Дълолистна урока (застрашен вид)
Bupleurum gerardi All. - Жерардиева урока (рядък вид)
Ferula heuffeli Griseb. - Хьойфелова тимянка (рядък вид)
Huetia cynapioides (Griseb.) Ball. – Хуеция (рядък вид)
Laserpitium krapfii Grantz - Крапфиев лазерпициум (рядък вид)
Oenanthe lachenalii Gmel. - Разделноплоден воден морач (рядък вид)
Oenanthe millefolia Janka - Хилядолистен воден морач (рядък вид)
Silaum silaus (L.) Schit. – Силаум (рядък вид)
Aspleniaceae
Aspleniurn lepidum C.Presi. - Люспесто изтравниче (застрашен вид)
Asteraceae
Tragopogon balcanicus Vel. - Българска козя брада (рядък вид)
Boraginaceae
Pulmonaria mollissima Kern. - Мека медуница (рядък вид)
Brassicaceae
Erysimum commutatum Panc. - Качулата боянка (рядък вид)
Caryophyllaceae
Silene alpina (Lam.) Thomas. - Алпийско плюскавиче (рядък вид, защитен)
Silene velcevii D.Jord. et P.Pan. - Велчево плюскавиче (рядък вид, защитен)
Cupressaceae
Juniperus sabina L. - Казашка хвойна (рядък вид, защитен)
Fabaceae
Chamaecytisus kovacevii (Vel.) Rothm. - Ковачев зановец (рядък вид)
Chamaecytisus neicefii (Urum.) Rothm. - Нейчев зановец (рядък вид)
Vicia pisiformis L. - Грахова глушина (рядък вид)
Vicia dumetorum L. - Храсталачна глушина (рядък вид)
Vicia truncatula Fich. ex Bieb. - Отсеченолиста глушина (рядък вид)
Genista pilosa L. - Влакнеста жълтуга (застрашен вид, защитен)
Gentianaceae
Gentianella praecox (A. et J.Kern.) Dost. - Ранна горчивка (рядък вид)
Hypericaceae
Hypericum boissieri Petr. - Боисиеров кантарион (защитен вид)
Lamiaceae
Salvia verbenaca L. - Върбинкова какула (рядък вид)
Liliaceae
Fritilaria pontica Wachl. - Черноморска ведрица (защитен вид)
Lilium jankae A.Kern. - Самодивско лале (рядък вид, защитен)
Orchidaceae
Limodorum abortivum Sw. - Недоразвит лимодорум (рядък вид, защитен)
Orchis papilionaceae L. - Пеперудовиден салеп (рядък вид, защитен)
Orchis globosa L. - Кълбест салеп (рядък вид, защитен)
Orchis militaris L. - Шлемов салеп (рядък вид, защитен)
Spiranthes autumnalis Rich. - Есенен спиралник (рядък вид, защитен)
Himantoglossum hircinum (L.) Spreng. – Пърчовка (защитен вид)
Ophrys scolopax Cav. - Двурога пчеличка (защитен вид)
Orobancheceae
Orobanche serbica Beck. et Petr. - Сръбска самакитка (рядък вид)
Poaceae
Festuca xantina Roem. - Златиста власатка (рядък вид)
Micropirum tenellum (L.) Link. - Нежен микропирум (рядък вид)
Polygalaceae
Polygala hospita Sreb. - Пълзяща телчарка (рядък вид)
Ranunculaceae
Anemone sylvestris L. - Горска съсънка (застрашен вид, защитен)
Trolius europaeus L. - Витошки божур (рядък вид, защитен)
Rubiaceae
Galium rubioides L. - Брошово еньовче (застрашен вид)
Rutaceae
Ruta graveolens L. – Седефче ( защитен вид)
Saxifragaceae
Saxifraga marginata Stenb. - Рохелова каменоломка (рядък вид, защитен)
Scrophulariaceae
Digitalis laevigata Waldst. et Kit. - Лъскав напръстник (рядък вид, защитен)
Solanaceae
Atropa belladonna L. - Лудо биле (рядък вид)
Thymelaeaceae
Daphne laureola L. - Лаврово бясно дърво (рядък вид, защитен)
Daphne oleoides Schreb. - Маслиноподобно бясно дърво (рядък вид, защитен)
Daphne cneorum L. - Ниско бясно дърво (рядък вид, защитен)
Tiliaceae
Tilia rubra DC. - Червена липа (рядък вид)
Valerianaceae
Centranthus kellereri (Stoj.,Stef.et Georg.) Stоj.et Stef. - Келереров кентрантус (рядък вид, защитен)

На територията на ПП "Врачански Балкан" са установени 10 вида земноводни (Amphibia) и 13 вида влечуги (Reptilia). От тях 1 вид е включен в Червената книга с категория "застрашен" – смок мишкар (Elaphe longissima); защитени от закона са 16 вида и включени в приложенията на Бернската конвенция са 13 вида.
По досегашни данни на територията на планината са установени 99 вида птици (Aves), от които 8 застрашени вида – Ciconia nigra, Neophron percnopteris, Circaetus gallicus, Accipiter nisus, Buteo rufinus, Pernis apivorus, Falco cherrug, Falco peregrinus; 4 редки вида – Accipiter gentiles, Aquila chrysaetus, Falco subbuteo, Dryocopus martius и 87 защитени вида.
Клас Бозайници (Mammalia) e една от добре представените групи гръбначни животни във Врачанска планина. В границите на района могат да бъдат срещнати 34 вида бозайници, в това число 4 вида Насекомоядни (Insectivora), 15 вида Прилепи (Chiroptera), 3 вида Гризачи (Rodentia), 1 вид Зайцеподобни (Lagomorpha), 5 вида Хищници (Carnivora) и 2 вида Чифтокопитни бозайници (Artiodactyla). По този си висок брой видове, които съставляват близо една трета от бозайната ни фауна, Врачанска планина може да се причисли към районите с високо разнообразие на видове от този клас. В Червената книга на България с категория "застрашен" е вълкът (Canis lupus), а с категория "рядък" са прилепите дългопръст нощник (Myotis capaccini) и воден нощник (Myotis daubentoni). Защитени от закона са 17 вида.

Защитени територии
На територията на ПП "Врачански Балкан" са обявени следните защитени природни обекти:
Резерват "Врачански карст", обявен със заповед № 854/10.08.1983 г., допълнена със заповед № 9/09.01.1985 г. и заповед № 1449/21.12.1989 г. на КОПС, с обща площ 1453,1 ха.
Природна забележителност "Леденика", обявена със заповед № 2810/10.10.1962 г. на ГУГ, с обща площ 102,3 ха.
Природна забележителност "Вратцата", обявена със заповед № 378/3.02.1964 г. на КГГП, с обща площ 2,0 ха. Ждрело на река Лева край град Враца
Защитена местност "Лакатнишки скали", обявена със заповед № 407/09.02.1966 г. на КГГП при МС, с площ 83,6 ха. Скален масив над левия бряг на р. Искър в землището на с. Миланово срещу гара Лакатник в Искърския пролом.
Природна забележителност "Темната дупка", обявена със заповед № 2810/10.10.1962 г. на ГУГ на МС, с площ 1,0 ха. Намира се на левия бряг на р. Искър, северно от гара Лакатник.
Природна забележителност "Новата пещера", обявена със заповед № 2632/21.09.1962 г. на ГУГ при МС, с площ 0,5 ха. Намира се на левия бряг на р. Искър в землището на с.Лютиброд.
Природна забележителност "Ритлите", обявена със заповед № 9733/27.05.1958 г. в ДВ бр.118/1958 г., с площ 120,3 ха. Природен феномен, западно от с.Лютиброд.

За информация и контакти:
ДПП "Врачански Балкан"
3000 гр. Враца
ул. "Иванка Ботева" № 1, п.к. 241
тел.: 092 / 65849, 65473
е-mail: vratchanskybalkan@abv.bg